Характеристика

9 книги от латиноамерикански писателки, които бихме искали да видим на английски

Острооките сред вас може да забележат, че този списък (един от многото в a серия подчертавайки - и коригирайки - несъответствието между броя на литературните произведения на писателки и техните колеги от целия свят, публикувани в английски превод), е малко тежко за Чили. Четири от девет от тези писателки са родом от страна, към която никой от нас няма особена привързаност. Това неволно несъответствие може би ни казва нещо за присъщата глупост на обединяването на писателки на основата, че те са от един и същ (обширен и политически, културно и езиково разнороден) континент. Забележете също, че целенасочено изоставихме най-голямата държава в Латинска Америка, Бразилия, за да оставим това, което трябва да е изобилие от обещаващи писатели от Лузофон, да присъстват в собствения си списък.

Не се съмняваме, че това, което липсва в нашия списък в географската симетрия, компенсира в таланта. Но за да започнете да поправяте дисбаланса, оставихме номер 10 празен . Кой перуански, колумбийски, уругвайски, никарагуански, доминикански, пуерторикански или друг латиноамерикански роман от жена автор смятате, че липсва? Искаме да разберем вашите мисли в коментари по-долу или в Twitter, като използваме хеш тага #LatAmWoLitHub. Моля, не забравяйте: въпросният роман, книга с хроники или колекция от разкази не трябва да са преведени на английски (добре е, ако авторът е); а писателката трябва да е испаноезична, от латиноамериканска държава.

В долната част на нашия списък с книги, които бихме искали да видим в превод на английски, сме включили и избрана библиография на романи от писателки, които са били публикувани или са в процес на публикуване на английски - произведения, на които се възхищаваме и ви призоваваме да потърсите. Други латиноамерикански автори, които да следят отблизо: Магела Баудоин (Боливия), Алехандра Костаманя (Чили), Камила Гутиерес (Чили), Амалия Андраде (Колумбия) и Паула Поррони (Аржентина). . . В списък като този никога няма край, затова, моля, продължете разговора #LatAmWoLitHub .

–Ан Виал (литературен разузнавач), Кейти Браун (литературен преводач), Катрин Силвър (литературен преводач), Софи Хюз (литературен преводач)

Включете ме ( Включете ме ) от Мария Соня Кристоф (Редакционен Мардулс, 2014)

Главният герой на този тънък, но плътно въображаем роман от 156 страници е симултантски преводач, който се премества в малък провинциален град в Аржентина, за да може да говори възможно най-малко за една година. Предимствата на нейната скучна работа като пазач в местния музей са застрашени, когато тя е помолена да съдейства за повторното балсамиране на гордостта и радостта на музея: два коня с голямо национално и историческо значение се разпадат и трябва да бъдат спасени. Но целта и хлъзгавото й разбиране за здравия разум я карат да се обърне към по-анархистични средства за укрепване на целта си. Кой знаеше, че изкуството на балсамиране може да бъде толкова завладяващо и потенциално експлозивно!

Защо да го превеждам?

Романът е смел, подривен и пронизан с кисел хумор. Роман, който е твърдо в рамките на по-мозъчната аржентинска литературна традиция на Борхес и Айра ... се обърна на главата си. Във време, когато сме заляти от бърборене от всякакъв вид, това е почит към мълчанието и невъзможността да го постигнем. Какво да не обичам, когато писателката си представя герой, който прави в живота това, което писателят прави в своето изкуство: преосмисля условията, при които живее / пише.

Соломоновите градини ( Соломоновите градини ) от Лилиана Лара (Судакия, 2014)

Обсесията е темата, преминаваща през първата колекция от разкази на Лиляна Лара, Соломоновите градини , носител на Биеналената литературна награда на José Antonio Ramos Sucre за 2008 г. От Ърнест Хемингуей и френския език до пляскане или Нина Хаген, изпълняваща почти гол на Мис Венецуела, маниите на деца, тийнейджъри, учители и отегчени бизнесмени се оживяват чрез интимния и изповеден стил на писане на Лара, създавайки интензивна и увлекателна колекция.

Защо да го превеждам?

За честността, хумора и емоцията, породени в тези разкази. За чуждестранни читатели, Соломоновите градини е и прекрасен урок по география, изобразяващ части от Венецуела, рядко срещани в съвременната литература, като Кумана, Катия и Матурин. Тези по-малко известни градове звънят с ежедневните драми, изобразени в историите, осигурявайки освежаваща промяна в приказките за насилието в Каракас, които толкова често достигат до международните читатели.

Джуна и Даниел ( Джуна и Даниел ) от Ена Лусия Портела (Random House Mondadori, Испания; Ediciones Unión, Куба, 2008)

Белетризация на отношенията между Джуна Барнс (модернистичен автор на култовия роман от 1936 г. Нощно дърво) и Даниел Махони през 20-те години в Париж. След като беше изпратено подчертано копие на Нощно дърво , Даниел Махони открива, че Джуна Барнс го е използвал като вдъхновение за нейния герой д-р Матю О’Конър. Яростен, Махони отива да се изправи срещу нея в апартамента си. Чак последната глава Джуна му отваря вратата и те провеждат разговора, който разкрива причината за негодуванието му. В завладяващ Париж от 1920 г. - Парижът на Дюшан, Хемингуей, Джойс - и със стилистични кимвания към последния, Портела изобразява време на сексуална свобода и неприводимо творчество на прага на Втората световна война. Повече от ясна историческа фантастика, този роман изследва границите между фантастика и реалност, между човек и неговата артистична персона.

Защо да го превеждам?

Многократно печелената Ена Лусия Портела бе избрана от фестивала на сеното през 2007 г. като една от Богота 39 (най-добрите писатели в Латинска Америка на възраст под 39 години). Нейните измислени светове са пълни с универсални препратки, които гарантират, че нейното писане избягва всякаква стереотипна концепция за кубанидад . Въпреки това тя е считана от много от съвременниците си за най-добрите живи кубински автори. Със сигурност с първия си роман, Птицата: четка и китайско мастило , Портела се утвърди като един от най-ярките гласове на своето поколение. Ако имате нужда от повече, за да ви изкушите, прочетете превода на Achy Obeja на изключителния Portela Сто бутилки (University of Texas Press, 2009).

Какъв срам ( Унижение ) от Paulina Flores (Чили, Hueders, 2015; Испания, Seix Barral, 2016)

В заглавната история „Унижение“ младият баща без работа е принуден да вземе двете си малки дъщери със себе си на интервюта и гледа как семейството, на което той неволно е начело, се разпада по шевовете. В „Тереза“ небрежният флирт на жените извън библиотеката води до зловещ извод (а разказвачът от трето лице на Флорес ни държи на закачащо разстояние от психиката на странната й героиня, така че ни остава да дъвчем множество възможни значения) . 'Talcahuano' е нещо като чилийски Стой до мен. В риболовен град, засегнат от бедност, четири момчета, чиито бащи са загубили работата си поради спада в риболовната търговия, се опитват да облекчат скуката си, прекарвайки по-голямата част от мързеливите си летни дни, висейки на верандата, ядейки диня и превеждайки „Смитс“ текстове на испански с откраднати речници. Докато единият от тях няма опустошителна идея.

Защо да го превеждам?

През последната година някои големи издатели от двете страни на езерото взеха поредица от колекции с разкази на млади писатели от Латинска Америка: потърсете например Мариана Енрикес (Hogarth US, Portobello Books UK) и Саманта Швеблин ( Riverhead САЩ). Полина Флорес, със способността си да осветява тъмната гранична фаза между детството и зрелостта, изглежда е предопределена да се присъедини към тях. Това е особено сигурен глас и завършено разказване на истории с универсална привлекателност.

Срещу деца ( Срещу деца ) от Lina Meruane (Deckchair, 2015)

Лина Меруан е виден женски глас в съвременния чилийски разказ. Като писател / есеист / редактор и културен журналист, нейният автобиографичен роман Виждайки Червено наскоро беше публикуван от Deep Vellum и продаден в международен план на Германия, Франция, Италия, Холандия и Бразилия. Нейните есета са страстни и възпалителни. Тук тя пише феминистко и противоречиво есе срещу раждането на деца: гневно, мощно и провокиращо размисъл есе, което трябва да раздвижи нещата и заслужава да бъде прочетено и обсъдено. Защо се очаква жените да се откажат от новооткритата си свобода на еманципация в процеса на отглеждане на деца (където мъжете се хвалят, когато „помогнат малко“)? Защо позволяваме на социалното програмиране и правила да диктуват нашите планове, живот и семейства? Трябва ли да позволим на децата ни да се превърнат в малки тирани с натоварена социална програма? Скандал срещу майките от лигата за кърмене и идиотизма на пелените, които могат да се рециклират.

Защо да го превеждам?

Защото това е важен глас в настоящия и все още табу дискусия за #regrettingmotherhood (социологическото изследване на Орна Донат, което повдигна повече от веждите в международен план). Призив към читателите да поставят под въпрос „машината за размножаване“, да изберат майчинството само по правилните причини и да се освободят от това социално програмиране на родителството, „прикрито робство“. Внимавайте, тази малка нахална книга може да се продава на аптеката като ефикасна контрацепция. . .

Смъртта в Guaire ( Смърт на Guaire ) от Ракел Ривас Рохас (издания B, 2016)

Разказано като поредица от писма от превърната в журналист готвачка Серенела до приятелката й Олга в Лондон, Смъртта в Guaire следва опитите на техния приятел репортер Пати да разгадае загадката на телата, които се ловят от реката, която пресича Каракас. Публикувано в поредицата за вертиго на Ediciones B Vertigo, Смъртта в Guaire - чието заглавие отдава почит на класиката на жанра „Смъртта на Нил на Агата Кристи“ - без усилие съживява реалностите на съвременната Венецуела: партийни конфликти, корупция, сплашване и крайност на оцеляването.

Защо да го превеждам?

Както всички велики криминални фантастики, този роман е изключително четим. Кратките глави, устен стил и напрежение го правят вида книга, която четете на едно заседание. И все пак, това е книга, пълна с подробности за живота в чависта Венецуела, в която бруталните реалности са далеч по-обезпокоителни от което и да е изобретение за криминална фантастика.

Мъртви момичета ( Мъртъв Момичета) от Selva Almada (Literatura Random House, 2014)

Алмада е една от най-известните съвременни писателки от Аржентина и се публикува в Германия, Холандия, Франция, Швеция, Италия. Това е странното едно: завладяващ истински криминален роман за фемицидите и насилието над жени в аржентинските провинции. Три момичета от Entre Rios (североизточна аржентинска провинция) - са убити през 80-те години - по време на завръщането на Аржентина към демокрацията. Убийствата така и не попаднаха в заглавията или в телевизионните новини в Буенос Айрес, но техните случаи бяха отразени в местното радио, пресата и поддържани живи като част от местния пейзаж на паметта, въображението и мита. Никога не са открити виновници. Алмада си поставя за цел да разкрие истината зад феномена фемицид: мрачна комбинация от латентно мизогиние и насилие, класови различия, неуспешна съдебна система и широко обществено приемане. И докато престъпленията могат да останат ненаказани, Алмада издига от забвение тези отсъстващи жени, чийто живот беше брутално прекъснат.

книга с разкази

Защо да го превеждам?

Мощен микс от В студена кръв и Самоубийствата на Дева с филмови качества. Груби, (хипер) реалистични сцени на убийство, които ни преследват и ни настръхват. Разказ като четене като неизброимо бедствие. Писането никога не е студено или дистанцирано, винаги попада под кожата на жените, дава им глас, като си представя техните мисли, страхове и последни моменти. В описанието на провинциалните пейзажи, домашния живот, юношеските ентусиасти има вяла поезия. Съчетание от разказване на истории, истинска престъпност и журналистика (книгата е поръчана и се основава на интервюта), но отвъд всичко: това е литература.

Изваждането ( Остатъка ) от Alia Trabucco Zerán (Чили, Tajamar, 2015; Испания, Demipage, 2015)

Пътуване в катафалка. Пътуване през Андите, докато пепел вали върху Сантяго. Труп, задържан на аржентинско летище, и трима млади приятели, които бяха принудени да го извлекат. Изваждането представя нов начин за писане на диктаторското минало на Чили. И миналото, разказано тук, вече не е на главните действащи лица на режима, а по-скоро на техните деца, които получават рани както по наследство, така и по собствени причини. В нейния епилог на Изваждането , Лина Меруан (автор на S eeing Red , публикувано от Deep Vellum, преведено от Меган Макдауъл) казва: „Ето един ключов въпрос, който Изваждането се бори с: Как да различаваме заимствана или наложена памет от нашата собствена? “

Защо да го превеждам?

Трабуко и нейните герои са фиксирани със силата и тежестта на думите. Трабуко (който беше избран от Бабелия , литературното приложение към испанския вестник Страната , като един от „Десет дебюта, за които да се внимава през 2015 г.“) се възползва от новата форма, за да разкаже травмиращо национално минало по вълнуващо наклонен начин. Нейният идиосинкратичен език и въображаема техника понякога са виртуозни и тези идиосинкразии не са произволни, а са симптоми на борбата на героите й да намерят своя глас.

Неизвестното измерение ( Здрач Зона) от Нона Фернандес (Random House Чили, 2016)

Нона Фернандес може да е една от най-добре пазените тайни на латиноамериканската литература, с предишни романи, публикувани от малки независими издателства във Франция, Италия и Германия. Роберто Боланьо беше шампион. Това може да бъде нейната нова книга: историята на Андрес Валенсуела („El Parpudo“), чилийски таен агент и мъчител под прикритие, който се разкая и призна за години на ужасяващи престъпления срещу правата на човека по време на режима на Пиночет. Неговото признание пред жена журналист на опозиционния вестник е записано и изнесено контрабандно от страната (всички с голям риск за живота). Неговото ужасяващо свидетелство - за публични арести, изчезвания, жестоки мъчения и екзекуции, масови гробове - отваря врати към непозната досега вселена, която авторът нарича „Здрачът зона“ (любимо детско телевизионно предаване и ключова справка в текста). Въображението ни отвежда до онези места, до които паметта и архивите не успяват да достигнат. „Човекът, който е измъчван“ днес живее под прикритие във френското изгнание - може ли да се прости на чудовище?

Защо да превеждам?

Защото това е чудесен пример за тенденция в испанската езикова литература в наши дни: сливането на художествената литература с нехудожествените елементи на мемоари / хроника / журналистика. Няма нужда да го „етикетирате“: това е просто фантастично разказване на истории! Това е вълнуващ политически / шпионски трилър и все пак дълбоко отражение върху злото, човешката природа и прошка. Смела, сурова и много хуманна история за мъчения, терор и изкупление - поставени на фона на (детска) памет и въображение. За Чили това е важна книга и вероятно ще бъде избрана за „Книга на годината“.

Накрая: Кажете ни! #LatAmWoLitHub

Някои други съвременни писателки от Латинска Америка, публикувани или предстоящи на английски:

НЕЩАТА, КОИТО ИЗгубихме в огъня , Мариана Енрикес, тр. Меган Макдауъл (Хогарт, САЩ, Портобело Книги, Великобритания)

ДЕЦАТА , Каролина Санин, тр. Ник Кайстор (MacLehose Press)

СЛЕД ЗИМАТА , Guadalupe Nettel, tr. Розалинд Харви (MacLehose Press)

ШАМПИОНЪТ ГРИНГО , Aura Xilonen, tr. Андреа Розенберг (Европа)

КРЪВ НА ЗОРАТА , Клаудия Салазар Хименес, тр. Елизабет Брайър (Deep Vellum)

УМАМИ , Laia Jufresa, tr. Софи Хюз (Публикации на Oneworld)

ПРАЗЕН КОМПЛЕКТ , Verónica Gerber Bicecci, tr. Кристина Максуини (Coffee House Press)

МЕЧТА ЗА ВРЕМЕ , Саманта Швеблин, тр. Меган Макдауъл (Ривърхед, САЩ; Oneworld, Великобритания)

ПРОСТА ИСТОРИЯ: ПОСЛЕДНИЯТ МАЛАМБО , Leila Guerriero, tr. Франсис Ридъл (New Directions, САЩ; Пушкин Прес, прев. Томас Бунстед, Великобритания)

ВИЖДАНЕ НА ЧЕРВЕНО , Лина Меруан, тр. Меган Макдауъл (Deep Vellum)